Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.
сексолог-психотерапевт
www.erbos.com
0888-92-43-69
1. Холистично разбиране на еректилната дисфункция
А/ Еректилната дисфункция в парадигмата на сексуалната медицина
През последното десетилетие професионалният интерес към нарушенията на ерекцията значително нараства. Наред с това се променя и концептуалната рамка, в която се осмислят тези нарушения. От тясно „органо-локалистично” разбиране за „импотентността” като заболяване на члена или на половата система се преминава към идеята, че еректилната дисфункция може да е проява на заболяване, засягащо целия организъм и предполагащо участието на лекари с различен клиничен профил – не само уролози, но и ендокринолози, съдови специалисти, невролози, кардиолози и др. На основата на това разбиране последните две десетилетия в глобален план се разви идеята за СЕКСУАЛНАТА МЕДИЦИНА. Тази идея интегрира изследователския и терапевтичен опит на специалисти от различни медицински специалности с цел да се постигне цялостен диагностичен и терапевтичен подход към нарушенията в сексуалното функциониране в рамките на медицината. Олицетворение на идеята за подобна интеграция е създаването на Европейската и Международна асоциации по сексуална медицина, на Българската асоциация по сексуална медицина (създадена през 2006г), както и стартирането на първата Международна академия по сексуална медицина, проведена през 2007 – 2008 г. в Оксфорд, Лисабон и Рим, в която участваха двама представители на Българската асоциация по сексуална медицина. Логичен етап в развитието на интеграцията в областта на медицинското познание и опит, свързани с човешката сексуалност бе официалното признаване през 2008 година на СЕКСУАЛНАТА МЕДИЦИНА като обособена медицинска специалност в рамките на Европейския съюз. Този факт категорично показва, че сексуалните проблеми не са специфичен обект на някоя отделна медицинска специалност, а изискват съвместните усилия на интердисциплинарни екипи от специалисти с различен клиничен профил, профилирани в диагностиката и терапията на сексуалните проблеми.
Б/ Нарушенията на ерекцията в рамките на Сексологията
Паралелно с развитието на СЕКСУАЛНАТА МЕДИЦИНА през последните години бурно развитие има и друга научна област – СЕКСОЛОГИЯТА. Едновременно с изграждането на споменатите вече международни структури по Сексуална медицина, в световен мащаб се развива и Европейската федерация по сексология, която е член на Световната асоциация по сексология ( преименувана в момента на Световна асоциация по сексуално здраве). В обсега на внимание на специалистите, участващи в тази авторитетна международна общност, са не само сексуалните проблеми, но и свързани с тях области като сексуално образование, сексуални права и др. Очевидно предмета на дейност на двете еднакво авторитетни общности до голяма степен се препокрива и това обяснява защо много от членовете на едната са членове и на другата. В концептуално отношение обаче съществува известно различие. Докато в парадигмата на сексуалната медицина нарушенията в сексуалната изява се разглежда предимно в рамките на телесното заболяване, сексологичният подход предлага значително по-широка цялостна (холистична) рамка, в която сексуалният проблем се разглежда в неговата био-психо-социална сложност и взаимна обусловеност, а терапевтичния подход интегрира медицинските интервенции с индивидуалната и двойковата психотерапия.
В парадигмата на сексологията проблемите в интимния живот ( в частност нарушенията на ерекцията) се разглеждат не само като нарушения в телесното функциониране (еректилна дисфункция, проявяваща се в „невъзможност да се постигне и задържи достатъчно добра ерекция”. Тези затруднения се разглеждат и в тяхното индивидуално психологично измерение, както и в сложният междуличностен контекст на сексуалната двойка, при който се нарушават взаимоотношенията между сексуалните партньори и функционирането им в семейната и социална среда.
Световната терапевтична практика показва, че най-ефективни терапевтични резултати при справяне със сексуалните проблеми (в частност с нарушената ерекция) съществуват когато се работи именно в тази най-широка и всеобхватна парадигма, когато се отчитат не само органните нарушения и обуславящите ги телесни фактори, но едновременно с това се работи и индивидуално психологично, подпомагат се усилията и на двамата партньори за справяне с проблема.
Поради тази причина в изработването на цялостна визия за това как следва да се организира професионалната помощ спрямо лицата и двойките, страдащи от нарушения на ерекцията, логично е да приемем именно сексологичната интерпретация на този проблем не само като медицинско предизвикателство, но и като предизвикателство пред индивидуалното развитие и развитието на сексуалната двойка. На практика това означава да не се задоволяваме единствено с констатирането на медицинските аспекти във възникването и развитието на проблема и да планираме терапевтичната интервенция единствено на това ниво, а да се опитаме да потърсим възможности за цялостно изясняване на проблемната ситуация и намиране на комплексни терапевтични решения в активно сътрудничество с психолози-консултанти и психотерапевти, притежаващи компетентност и опит в индивидуалната и двойковата психотерапия при със сексуалните проблеми.
Казано по друг начин – визията в рамките на сексуалната медицина простира професионалния ангажимент спрямо диагностиката и терапията на еректилната дисфункция единствено в рамките на медицинската общност. Сексологичната гледна точка предлага готовност, конкретни възможности и алгоритми за интердисциплинарно сътрудничество както в рамките на медицината, така и със специалисти от други области – консултанти и психотерапевти.
Поради това хората, които могат и следва да са в състояние да окажат ефективна професионална помощ при еректилна дисфункция би трябвало да са не само медиците, но и други специалисти – консултанти с психологично или друго образование, психотерапевти, . Участието и взаимодействието между споменатите експерти би следвало да е на принципа на сътрудничеството, взаимното допълване и последователността при предоставяне на специализирана помощ, максимално съобразена с индивидуалните потребности на всеки конкретен клиент.
2. Обхват на специалистите, предоставящи професионална помощ при нарушения на ерекцията
Очевидно еректилната дисфункция не е само и единствено обособено заболяване, което може да бъде третирано изключително по каноните на отделните частно медицински специалности. Нарушенията на ерекцията са значително по-сложно и многообразно състояние, включващо огромен спектър от проблемни ситуации започващи от нормални реакции при неблагоприятни обстоятелства (т.н. засечки) преминаващи през симптоми на сериозни системни заболявания (метаболитен синдром, хипогонадизъм , депресия и др.) и достигащи до сериозни индивидуално психологични проблеми или разстройства на двойковите и семейните отношения. При това различните варианти в този спектър не са разположени в една плоскост, а предполагат възможност за сложно съчетаване в триизмерното пространство на био-психо-социалната същност на човешката сексуалност, в което взаимодействието е динамично, множествено и разнопосочно.
Адекватната професионална помощ за справяне с този многолик феномен, който според проучванията засяга една огромна част от населението, предполага участието на широк кръг специалисти – лекари, психолози, психотерапевти. В същото време е ясно, че квалификацията медиците и хуманитарните специалисти позволява в различна степен да се хване различен сегмент от широкия спектър на сексуалния проблем. За да се избегне едностранчивостта на медицинския или психологичния подходи и в същото време за да съществува общ „интерфейс” между отделните гилдии, който да позволи пълноценното и ефективно сътрудничество, ще са необходими следните важни условия:
- Минимална обща интердисциплинарна компетентност за същността на еректилната дисфункция, причините за възникването и развитието и, проявленията и, както и възможностите за терапевтичното и преодоляване.
- Умения и организационни възможности за осъществяване на първоначален контакт с хората, засегнати от този проблем
- Нагласа, умения и реална възможност за интердисциплинарно сътрудничество с колеги , притежаващи различен профил и ниво на компетентност за работа с еректилната дисфункция.
3. Стратифициране на професиолната помощ при еректилна дисфункция
За да се осъществи по-най-добрия начин помощта, оказвана при еректилна дисфункция, тя би могла да се организира на две нива според нивото на сложност на проблема и потребността от включване на експерти на по-високо ниво или с друг профил. Тези две нива биха могли да са КОНСУЛТАТИВНА ПОМОЩ ПРИ ЕД и СПЕЦИАЛИЗИРАНА ДИАГНОСТИЧНА И ТЕРАПЕВТИЧНА ПОМОЩ ПРИ ЕД:
Консултативна помощ при еректилна дисфункция
Целта на тази помощ е да помогне на засегнатия мъж или на сексуалната двойка да изясни същността на съществуващия проблем с ерекцията и да планира най-адекватните диагностични и терапевтични мерки за неговото преодоляване.
Тази задача би могла да се осъществи както от лекари с различен клиничен профил (общо практикуващи лекари, уролози, ендокринолози, психиатри и др.), така и от консултанти-психолози. За успешното справяне с тази задача и двете групи специалисти следва да притежават базисни познания за човешката сексуалност и сексуалното функциониране, съчетани с конкретни умения за консултиране при еректилна дисфункция. Тези умения би следвало да включват четири основни компонента:
- умения за установяване на ефективни консултативни отношения с клиента
- умения за диагностично изясняване на проблемната ситуация
- умения за първоначална терапевтична интервенция, съобразена с притежаваната квалификация и опит
- умения за адекватно насочване към друг специалист, при необходимост от специализирана диагностика и терапия.
Бихме могли да очакваме, че колкото по-широк е кръгът от специалисти, които са компетентни да осъществяват консултиране при еректилна дисфункция, толкова повече хора биха потърсили професионална помощ и съответно по-голяма част от лицата, засегнати от проблема, ще имат шанс да бъдат професионално подпомогнати в неговото преодоляване.
Очевидно е в същото време, че за една не малка част от случаите с еректилна дисфункция, първоначалната среща с даден специалист няма да е достатъчна за да се намери пълноценно решение на проблема, особено когато той е по-сложен, изисква специализирана диагностика и терапия или предполага намесата и на друг специалист(други специалисти) с различна компетентност и опит от тази на първоначалния консултант. Именно това налага възможността за предоставяне на помощ на второ ниво.
Специализирана помощ при еректилна дисфункция
Целта на тази помощ е да предостави високо специализирана диагностика и терапия в случаите когато нарушението на ерекцията е комплексно обусловено от различни болестни процеси в организма, налагащи специализирана урологична, ендокринологична, неврологична, психиатрична и друга медицинска помощ. Специализираната интервенция е необходима и когато нарушената ерекция се прецени, че е част от по-сложен индивидуално психологичен проблем или по-сложно разстройство на взаимоотношенията в сексуалната или семейната двойка.
Специализирана помощ при еректилна дисфункция би следвало да предлагат само експерти със специализиран опит в диагностиката и терапията на еректилната дисфункция. , Такава компетентност могат да притежават специалистите в областта на сексуалната медицина (лекари с призната специалност в някоя от отделните области на медицината) или лицензираните психотерапевти с специална квалификация и опит в областта на индивидуалната и двойкова психотерапия при сексуални проблеми.
Възможни варианти за взаимодействие на ниво КОНСУЛТАТИВНА ПОМОЩ
Въз основа на общата компетентност, която притежава по въпросите на еректилната дисфункция, всеки „консултант” би могъл при нужда от взаимодействие с други специалисти :
- Да насочи своя клиент към консултант с друг общ профил (пример: психолога насочва клиента към общо практикуващ лекар с цел да се изяснят съмненията за присъствие на органично заболяване, свързано със сексуалния проблем).
- Да насочи клиента към друг профилиран специалист при установена специфична потребност от съответната по-детайлна диагностика и терапия. (пример: общо практикуващия лекар насочва клиента към специалист уролог или кардиолог, при установяване по време на консултативната среща, че пациента с ЕД страда от специфично урологично или кардиологично заболяване, непосредствено свързано със сексуалния му проблем.)
- Да насочи клиента към повече от един тесен специалист за специализирана помощ. Хората, към които се прави насочването може да са медици с различен клиничен профил, но е възможно единият експерт да е медик, а другият индивидуален или двойков психотерапевт с опит при работа със сексуални проблеми. (пример: общо практикуващия лекар насочва мъжа към ендокринолог за изясняване на метаболитния му статус и евентуална ендокринна терапия и едновременно с това на двойката се препоръчва да се обърне към двойков психотерапевт за по-адекватно справяне с междуличностния конфликт, който е установен от консултанта по време на първоначалната консултативна среща.)
10.01.2011.
17.08.2011 14:57
31.03.2012 07:09
