Психотерапевтът д-р Румен Бостанджиев, д.м.н., оказва консултативна и терапевтична помощ на лутащите се в брачната агония хора. Той не приветства разбиването на семейството, но и не се противопоставя на разводите, когато те са наистина необходими.
Защо бракът днес все по-трудно оцелява?
Стабилният брак гарантира както общата грижа за децата, така и сигурността по отношение на безброй битови, финансови, социални и емоционални аспекти на живота. За съжаление колкото по-динамичен и непредсказуем става животът ни, колкото по-взискателни сме спрямо съпружеското партниране, толкова по-трудно е бракът да оцелее през годините. Хората от по-старите поколения са се развеждали по-рядко не защото са били по-щастливи в браковете си, а защото социалната взаимозависимост ги е приковавала съдбовно един към друг. Разводът е бил изключително крайна мярка, до която се е стигало много рядко при наистина непоносими обстоятелства. За да оцеляват заедно в брака, много мъже и най-вече жени са били принудени да правят жестоки компромиси със собственото си достойнство и право на пълноценно развитие.
Броят на разводите през последното десетилетие нараства. Какво изразява тази тенденция?
Преди всичко за разкрепостяване на отделната личност от формалните окови на брака. Мъжът и особено жената днес са много по-автономни и склонни да поставят качеството на отношенията с брачния партньор на приоритетно място в ценностната си система. Бракът вече не е самоцел, която трябва да се запазва на всяка цена, а все повече се възприема като предпоставка за пълноценния живот и развитие на съпрузите. Това естествено направи брачната институция изключително нестабилна.
В миналото съдбата на децата бе главният аргумент срещу развода. Съществуват значителен брой проучвания обаче, които доказват, че животът на детето в едно непълноценно семейство може да бъде много по-травматичен, отколкото животът му след един цивилизован развод. Ако такива деца бъдат реинтегрирани в новото семейство на някой от родителите, тяхната съдба практически не се различава от съдбата на децата в "нормалните" семейства.
Каква помощ може да окаже психотерапевтът?
Помощта, която оказва психотерапевтът зависи от фазата, в която се намират разстроените семейни отношения.
Ако партньорите са в криза поради натрупани конфликти, които не са намерили добра формулировка и решение – тогава семейният терапевт е незаменим посредник, който би могъл да асистира на съпрузите в намирането на изход. Това предполага да се случат следните неща:
1. Да се прекратят безусловно взаимните нападки и обиди, като вместо това всеки от двамата да се опита да очертае желаните от него промени и приноса, който той е готов да направи за тях.
2. Второто много важно условие е всеки от съпрузите наистина да чуе какво мисли и какво чувства другия и максимално да се опита да го разбере като се постави на негово място. В това отношение семейният психотерапевт е важен посредник, които помага на партньорите да се освободят от изградените предубеждения и да вникнат по-добре в мотивите и стремежите на другия.
3. Третото условие, което би превърнало семейния конфликт в предпоставка за подобряване на атмосферата в къщи е сгряването на емоционалната обстановка и добронамереното търсене на варианти, които да устройват и двете страни, които са справедливи и зачитат интересите, достойнството и правата на всеки. Може би тук структуриращата роля на терапевта е най-необходима, особено в момента когато трябва да се договарят новите правила и принципите на едно по-добро взаимодействие. Естествено е изработените в терапевтичния кабинет проекти за по-конструктивно и пълноценно общуване да бъдат проверени в практиката и в движение да се нанасят необходимите корекции. Това е причината, поради която семейната терапия понякога продължава с месеци и включва поне няколко срещи с терапевта. В оптималния случай съпрузите не само са успели да се справят по-добре с конкретните конфликти, но и за усвоили важни уроци, които им позволяват и за напред да посрещат по-конструктивно предизвикателствата на съвместния живот.
Винаги ли семейната терапия е успешна ?
Зависи как ще дефинираме понятието успех. Напълно реално е дори и при силно желание съпрузите да не намерят смислен общ път и заедно да приемат, че раздялата е най-доброто за тях решение. Ако този избор се направи въз основа на дълбока преценка на всички обстоятелства и той може да трасира възможността всеки да намери по-подходящ партньор, то подобно развитие определено е успешно.
Много често съпружески двойки търсят психотерапевтична помощ твърде късно, когато взаимно са си разменили тежки удари, наранили са се жестоко и са загубили вярата един в друг. Когато семейния живот отдавна се е превърнал във война и всеки се стреми да победи другия, постигането на хармонично съжителство е практически невъзможно. Най-ужасна е продължителната агония, когато и двамата са наясно, че не могат да живеят заедно, но никой няма смелостта да инициира раздялата Основната причина в тези случай е липсата на приемлива перспектива и очакването, че развода няма да е освобождаване и разкриване на нови възможности, а затъване в още по-мрачна непрогледност. Такова решение за взаимно самоубийство обикновено взимат партньори, които са склонност постоянно да обвинява другия за собственото си нещастие, без самите те да поемат отговорността за каквато и да е промяна. Терапевтичната работа в тази ситуация е изключително трудна и предполага всеки от двамата да открие основания за подобряване на собствената си самооценка и да бъде мотивиран да предприеме сам стъпки към един по-достоен живот.
Търсят ли помощ хора, които вече са преживели драмата на развода?
За съжаление у нас развода все още се преживява и възприема като житейско фиаско. В западно европейските страни и САЩ хората много по-често намират сили да създадат следващо семейство точно защото приемат раздялата като предпоставка за нова, по-добра среща. Справянето с емоционалните и битовите последици на развода е изключително важна задача и от психотерапевтичната помощ в такъв момент би могла значително да увеличи шансовете живота да продължи след развода дори по-хубав.
За контакти с д-р Румен Бостанджиев, д.м.
Тел: 02/ 958-49-25 и 0888-92-43-69
